Годината е 1987, ако бъдем по-точни лятото. Моя милост е на 12 и все още не е попаднала в дебрите на рока, слуша си Modern Talking и CC Catch на грамофона…Не ме разбирайте погрешно, слушам си тях щото Балкантон не предлага друго или пък просто съм била заблудена…*потънала в срам от минали прегрешения се скрива в ъгъла*
Та така както казах 1987, аз съм на 12…Слушам VEF-a на баща ми и чувам това
След това вече нямаше зализани немски недоразумения, потънаха в забвение… Имаше щведи, млади, красиви, руси и прекрасни и започна моят Europe период (звучи малко като синия на Пикасо, но майка ми все още помни всички ми периоди, заедно с имената на групите, че и парчетата)
Как се слушаше музика едно време, ами никак. Нямах роднини с достъп до кореком или чужбина, затова слушах само радио с надеждата да пуснат Онова парче. Звучи смешно, нали?! За съжаление си беше така…
В един момент се сдобих с малка пласмасова плоча от руско списание и ооо, чудо имаше я Оная песен. Грамофонът отново стана мой приятел!
Така я откарах до 13тия си РД, когато попаднах на роднини с оригиналната плоча… Дадоха ми я да си я запиша, съзерцавах я 3 дена, все едно беше божество, молех се наум да им дожалее за мен и да ми я подарят…все пак имах РД, по дяволите!!!! Уви, взеха си я и аз потънах мъката си 
Но все пак вече имах заветният албум на касетка и се започна слушане до припад, водещо до нервни кризи на майка ми и заучаване по неволя на всичките парчета от албума. Горката жена, сега когато съм на 35 я разбирам
Нямаше нет, но имаше Български пощи и БНР. Пускаш обява с адреса си в Неделя (забравих цялото заглавие на предаването за рок в неделя вечер по Хоризонт, простете все пак съм на възраст 
) и обявяваш предпочитанията си и се започва. Писма, писма, купища… Така общувахме феновете, разменяхме си статии преписани на ръка, дори нямаше ксерокопия. Организацията беше желязна, всеки град в Бг имаше еквивалент на шведски такъв. Варна беше Малмьо, София Стокхолм…другото ми бяга вече…
p.s. Поздрави на адаша от Пловдив, където и да си, писмата ти бяха прекрасни…..
Купувахме плакати от стрелбищата, гадни, смотани, преснети, ама все пак плакати. В един момент нещата започнаха да се променят, появиха се първите Рок-магазини и така моята стена се покри с “оригинални” Europe красоти За да съм различна въздишах по барабаниста Ян Хогланд, много народ чупеше пръсти по Джоуи, все пак имаше по-голяма надежда се вредиш при Ян…Ха хаха ха, сякаш някога е имало изобщо надежда, колкото на днешен етап да пия бира с Роб (което не пречи да е едно от постоянноте ми желания за РД
Така откарах чак до 1991, когато разочаравана от новия тогава албум, лекично се изплъзнах в посока Гънс и Слаш, ама за тях друг път
