Slash and the little Slashes

Summer Moved On…….

Лятото на 2010 дойде, сгорещи ни и отмина…почти. Задуха хладният вятър и довя тъгата по отминалото…

За мен това лято бе лятото на Рока!!! Прекрасно, вълнуващо и откъртващо мега страхотно…

Почнахме плахо, плахо с LA Guns в Каварна на 6 май. В същност  първият концерт, на който заведох хлапето… Хареса му, но се провали на теста, заспа докато му кънтяха колоните в ушите. Не става още горкото, но го има в кръвта си ОНОВА нещо!!!!!

Концертът беше много странен, поне за мен..имах чувството, че сме попаднали в някакво странно завъртане на времето и отново е 1989 да речем. Тотално усещане за минало, за връщане назад, носталгично и интересно като усещане. Дрешките, музиката всичко крещеше 80те ))))) В крайна сметка не е лошо да си на 16 пак хахах

София 22 – 23 Юни 2010

Сега тук какво да кажа?!!! Каквото и да кажа все ще е малко!!! Обичам ги, разбирате ли? Обожавам ги!!! Кой ли?! Ми дедо ви Джеймс и Металика, кой друг!!! Гледам ги за трети път и пак е not enough!!!! Усещането за необуздано щастие и оргазмено блаженство няма да се повтори до такава степен, както след края на концерта им в Пловдив, просто защото беше първи и беше чакан с години…. Ноооооо ще ходя докато идват и дори не се замислям да пропусна, ако ще и сама да съм и без зъби..то аз ако съм без зъби, те пък как ли ще пеят?! Но винаги може да ми опадат зъбите по-рано, хахах ))) Все пак третият път беше по-хубаво от вторият, а първият беше велик!!! Do I make sense to you? Don’t worry I hardly understand myself too ))

И ако от Металика знам какво да очаквам, то Рамщайн ме размазаха тотално. Няма такива идиоти. Някой ме попита не ме ли дразни, че пеят на немски? Ами мразим всичко немско, просто не понасям, ама тези ги обичам бе!! Страшни са! Бяха казали, че ако не си виждал Рамщайн на живо все едно нищо не си видял, ами прави са хората. Това си беше представление, спектакъл от до!! Не мога да спра да се радвам на факта, че прекраха няколко дни в България. Колкото и да обичам дедо ви Джеймс и компания адски ме дразни факта, че кацат, пеят и отлитат на секундата, малко е неуважително

Малко снимки от вторият ден, първият ден оставихме фотото от страх, че няма да ни пуснат, 3 ти път се прецаквам по този начин хаха

Пускам и малко по-сносни неМои снимки, все пак бях ехе чак в сектор В, май..Помня ли вече хаха..Някои се повтарят, не мога да трия повее ще полудея, не съм най-търпеливият човек на света…..

И понеже ме хвана нервата спирам да досаждам и на вас хаха!!!

Каварна, Епика, Доро и Таря 23.06.2010г.

Признавам си с ръка на сърцето, че не съм огромен почитател на Таря и производните и наподобяващо виещи девойки. Отидох от интерес и да се реванширам на мъжа ми за изтърпените “страдания” от негова страна при повторното му гледане на Металика. Последният е заявил отговорно, че трети път няма да бъде замъкнат да гледа дедо ви  Джеймс..хмм…

Та, първата група ме докара до смях и весело настроение. Leave’s Eyes  ме забавляваха доволно добре със сценичното присъствие на виещата девойка и пригласящият й момък с огромна коса. Мисълта ми беше само една..Пич, какви продукти за коса ползваш?!!! (По-късно през нощта се оказах втрещена, че момъкът се появи този път в главната ревяща роля като вокал на Атросити, ма кой да ти знае?!)

Девойката все слагаше ръчичка на диафрагмата, ама това не й помагаше кой знае колко де…  Веселото почваше като решаваше да говори, е няма такъв писклив глас, ужасно просто…

Epica…Ами много по-добре, значително.  Момците изскоха като едни вихрогони и моментално разметкаха коси (отново, пичове с кво се миете бре?!) Девойката ми беше леко странна, сякаш не можеше да си намери мястото на сцената се чудеше къде да се дене и дали да не метка, и тя косичка като останалите..Хехе

Не съм запозната с творчеството признавам си, не е лошо това което чух, ама сякаш девойката много вие бе…

Дойде времето за Доро. Честно да си призная за нея само бях чувала и си спомнях, че беше водеща на МТV Headbanger’s Ball, едновремешното култово предаване за метъл (о, колко беше добро, невероятно …въздъх по отминалите дни). Обаче…баба ви Доро кърти!!!!! Страхотен хъс, супер свежа, много добра!! Изключително се изкефих. Изненадата на вечерта за мен, искрено й се възхитих и се израдвах максимално!

Таря си беше звездата на вечерта в това едва ли има съмнение. Прекрасно ефирно същество. Уникален глас, присъствие и магнетизъм! Много ми хареса, макар че ако си беше останала в Nightwish щеше да е по-добре за всички ни ))))) Лично аз бях чувала само 3 парчета, от това което пя ( няма да се мъча да пиша, кои са, че ще се изложа хаха), но нямаше значение, жената може да пее и го прави със стил и красота!

На Atrocity се изнесох след 3-4 парче. Не ми е никак в кръвната група, за всеки влак си има желаещи в крайна сметка.

Ден втори и трети тотално нямаше с какво да ме привлекат и пропуснахме. Все пак съм рок-момиче, но не чак толкова, хаха

Kavarna Rock Fest Day 1, 23.07.2010

Или защо понякога е нужен face-control дори и на Рок-концерт хахахаха

Както се виждa чичото беше в компанията на  субекта с розовата  блузка до него(паталони, а шорти тип рязан анцуг . Също държа да отбележа, че човекът беше с тридневна гривна. Нещо което само по себе си е достойно за уважение, защото аз съм състояние да понеса групите от първия ден само и единствено, при това не съм им огромна фенка.

Искам да се извиня на човека, ако се чувства засегнат, но просто бях втрещена и не само аз.

Доживях да видя трима човека с тапи за уши на рок-концерт на това му вика смао и единствено WTF???!!!!

1991

1991 и толкова отдавна ли беше?!!!

Celebrating blog’s 1 100 hits

Имало едно време една година, годината в която  съм била на 16, годината в която съм била влюбена ученичка, годината в която летях из коридорите на една елитна гимназия на крилете на любовта и музиката….

А музиката, музиката  беше повече от прекрасна, музиката беше вълшебна…Вълшебна защото беше 1991 …..

Metallica Metallica

GunsN’Roses Use Your illusion

Nirvana Nevermind

Pearl Jam Ten

U2 Achtung Baby

Red Hot Chili Peppers Blood Sugar Sex  Magic

Хммм….момчето с розовата блуза, какво стана с теб?! Ех, спомени, спомени

Personal Top 10 Rock

Един скромен опит да си направя личен Топ 10 на рок парчета.  Мислех,че ми е по-лесно… Всъщност защо е толкова трудно?! Винаги съм знаела кой е номер едно оттам започвам, но после става почти невъзможно. Толкова много прекрасна музика, дори не съм в състояние да я подредя под някаква номерация.

Строй се преброй се

1. Metallica Nothing Else Matters

Каквото ида кажа ще е малко. Обожавам това парче, мога да го слушам безкрай. Пяла съм с Джеймс лайв 2 пъти, няма да се посвеня да си пожелая още 20 пъти. Да се надявам засега, че ме огрее и 3 път

2. Guns N’Roses Sweet Child of Mine

Чух я някъде 1990 и се влюбих. Appetite for destruction е един от най-великите албуми на всички времена.

3. Muse Supermassive Black Hole

За Muse е виновен Здрач и Стефка, дето ги лансира толкова агресивно. Аз лично дори и не ги бях чувала преди това, от което съм загубила много, разбира се.. Грешката поправена, move on

4. Manowar The Crown and the Ring

Какво да кажа, даже мама й е фен

5. Metallica Bleeding Me

Качеството е лошо, но аз съм някъде там на 70-80 метра и припадам, умирам и пея, дера си гърлото и съм в Рая.

6. Rammstein Links  2, 3, 4

Направо ме подлудява и ме кара да забравя колко е гадно да маршируваш в действителност, от личен опит знам хахаха

7. Deep Purple Soldier of Fortune

Страшен глас, велик… Жалко, че все се разминавам с концертите им…

8. Pink Floyd Wish You Were Here

В един момент пораснах достатъчно, за да харесам и оценя Пинк Флойд.

9.  Rolling Stones Paint it Black

Прадядо Мик, ех да имах такъв дядо

10. U2  Stay

Обещала съм и тях да видя на живо, засега се разминаваме упорито…

Това е.

Утре ако го напиша пак ще има разлика сигурно

Europe или как попаднах във владенията на Рока

Годината е 1987, ако бъдем по-точни лятото. Моя милост е на 12  и все още не е попаднала в дебрите на рока, слуша си Modern Talking и CC Catch на грамофона…Не ме разбирайте погрешно, слушам си тях щото Балкантон не предлага друго или пък просто съм била заблудена…*потънала в срам от минали прегрешения се скрива в ъгъла*

Та така както казах 1987, аз съм на 12…Слушам VEF-a на баща ми и чувам това

След това вече нямаше зализани немски недоразумения, потънаха в забвение… Имаше щведи, млади, красиви, руси и прекрасни и започна моят Europe период (звучи малко като синия на Пикасо, но майка ми все още помни всички ми периоди, заедно с имената на групите, че и парчетата)

Как се слушаше музика едно време, ами никак. Нямах роднини с достъп до кореком или чужбина, затова слушах само радио с надеждата да пуснат Онова парче. Звучи смешно, нали?! За съжаление си беше така…

В един момент се сдобих с малка пласмасова плоча от руско списание и ооо, чудо имаше я Оная песен. Грамофонът отново стана мой приятел!

Така я откарах до 13тия си РД, когато попаднах на роднини с оригиналната плоча… Дадоха ми я да си я запиша, съзерцавах я 3 дена, все едно беше божество, молех се наум да им дожалее за мен и да ми я подарят…все пак имах РД, по  дяволите!!!! Уви, взеха си я и аз потънах мъката си

Но все пак вече имах заветният албум на касетка и се започна слушане до припад, водещо до нервни кризи на майка ми и заучаване по неволя на всичките парчета от албума. Горката жена, сега когато съм на 35 я разбирам

Нямаше нет, но имаше Български пощи и БНР. Пускаш обява с адреса си в Неделя  (забравих цялото заглавие на предаването за рок в неделя вечер по Хоризонт, простете все пак съм на възраст ) и обявяваш предпочитанията си и се започва. Писма, писма, купища… Така общувахме феновете, разменяхме си статии преписани на ръка, дори нямаше ксерокопия. Организацията беше желязна, всеки град в Бг имаше еквивалент на шведски такъв. Варна беше Малмьо, София  Стокхолм…другото ми бяга вече…

p.s. Поздрави на адаша от Пловдив, където и да си, писмата ти бяха прекрасни…..

Купувахме плакати от стрелбищата, гадни,  смотани,  преснети, ама все пак плакати. В един момент нещата започнаха да се променят, появиха се първите Рок-магазини и така моята стена се покри с “оригинални”  Europe красоти За да съм различна въздишах по барабаниста Ян Хогланд, много народ чупеше пръсти по Джоуи, все пак имаше по-голяма надежда се вредиш при Ян…Ха хаха ха, сякаш някога е имало изобщо надежда, колкото на днешен етап да пия бира с Роб (което не пречи да е едно от постоянноте ми желания за РД

Така откарах чак до 1991, когато разочаравана от новия тогава албум, лекично се изплъзнах в посока Гънс и Слаш, ама за тях друг път